Появата на незавършения епос „Дон Жуан" през последния творчески период на поета бележи неговата идейна и житейска зрелост. Байрон пише „Дон Жуан" по време на престоя си във Венеция между септември 1818 г. и май 1823 г. Заминаването му за Гърция слага край на работата върху епоса, който остава недовършен (четиринадесетте октави от началото на XVII песен са отпечатани за първи път едва в 1903 г.).
Близо петгодишната работа на Байрон върху „Дон Жуан" не протича гладко и безболезнено поради причини от личен характер, а и поради оценките за творбата. Между 1818 г. и 1822 г. поетът работи на тласъци и успява да напише само първите пет песни. Първите две песни са отпечатани анонимно от лондонския издател на Байрон - Мъри, през 1819 г., а през 1821 г. биват издадени следващите три песни. Реакцията на критиката е почти единодушно съкрушителна. Руската изследователка на Байроновото творчество Н. Дяконова отбелязва, че от появилите се през периода 1819-1823 г. 32 рецензии за публикуваните пет песни на „Дон Жуан" 21 са били открито враждебни, 9 - „полупоощрителни, полуукорни" (според определението на Дяконова), и само две били „сдържано похвални".
Всеобщото впечатление е било, че Байрон е губел преобладаващата си читателска аудитория жените, а и самият той е бивал обзет от съмнения и колебания, тъй като най-близките му - сестра му Огъста и любовницата му графиня Тереза Гуичоли, са го увещавали да изостави работата върху епоса.
Въпреки рязко отрицателното становище на критиката, която упреквала поета в безнравственост, той се подчинил на могъщия си художнически инстинкт и през 1822-1823 г. работил почти без прекъсване върху „Дон Жуан", като написал следващите 11 песни. Творбата останала недовършена поради преждевременната му смърт; самият поет нямал точна предстаба в колко песни ще се побере неговият внушителен замисъл.
От висотата на изминалите повече от 160 години от написването на „Дон Жуан" днес можем само да се удивляваме на това колко късогледа и затънала в дребнави предразсъдъци е била тогавашната английска политика, отказала “входна виза” на една несъмнено гениална творба, предлагаща нова трактовка на вече твърде популярната в началото на XIX в. тема за севилския прелъстител Дон Жуан.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |
