Уроци по целуване. За тийнейджъри над 12 години

"Уроци по целуване" ще се разпространява на българския пазар, пакетирана с подарък за читателите - плакат със снимки и автографи на звездите от Стар Академи.

Аз съм Джорджия и си живея живота както всеки нормален тийнейджър: с напълно откачено семейство, полудива котка – страшилище за съседските кучета, и най-добра приятелка - Джас, която все ме забърква в разни глупости. Гениалните планове са ми в природата (например в момента обмислям как да продам душата на баща ми на дявола за чифт по-големи гърди за купона в петък).
Естествено, ходя и на даскало, което според г-жа Грация (директорката) било с цел да ни учат на разни неща. Но аз си знам, че всъщност киснем там, за да запълним скучните часове, преди да се приберем вкъщи и да започнем да вършим важните неща. Истински житейски умения като това да си скубеш веждите, да си изрусиш косата и да сваляш момчета.
Ние с Джас въведохме една система от едно до десет за оценяване на целувки и други такива работи:
1. държане за ръце;
2. ръка през кръста;
3. целувка за лека нощ;
4. целувка, която продължава повече от три минути без да се поема дъх;
5. целувка с отворена уста...

Проблемът е само, че и двете изобщо не сме имали вземане-даване с момчета. А в петък сме на купон.
Джас ми каза, че познава едно момче, което давало уроци по целуване...

Появиха се по-малки сестрички на Бриджит Джоунс

Източник: San Francisco Chronicle (CA), Feb., 2005

Кои са двете най-зависими от модата общности на нашата планета? Какво ще кажете за издателите на книги и за момичетата в тийнейджърска възраст? В такъв случай е съвсем логично същите марки, които откриваме върху книгите от жанра чиклит и романтичните комедии да се появят и върху книги за тийнейджърки. Това е, така да се каже, естествена посока на развитие и експанзия. Аудиторията от млади момичета не просто е подготвена за своята версия на “Сексът и градът” ... по-правилно би било да кажем, че тя я очаква от много време и с огромно нетърпение.
Поредицата на Луис Ренисън, посветена на симпатичната Джорджия Никълсън, е ориентирана към млади момичета на възраст между 12 и 15 години. С право можем да кажем, че това е умалената версия на знаменитата Бриджит Джоунс – събитията са пресъздадени под формата на дневник, в който главната героиня отразява своите преживявания и посипва всичко с обилна доза хумор. Естествено обаче тук основните теми са малко по-различни. Проблемите в кариерата са заменени от училищни терзания, сексуалните пикантерии са сведени до опипвания и първи целувки, а вместо броенето на килограми, цигари и алкохолни единици Джорджия Никълсън се занимава с далеч по-младежки въпроси като например растежа на гърдите си и първи опити за скубане на вежди. Малката героиня има смахнато семейство и забавни приятели, както и изключително голяма котка, която не подлежи на опитомяване под никаква форма. Все пак изглежда, че Джорджия не страда от постоянните пристъпи на неувереност и съмнения, които са така характерни за повечето от по-възрастните героини в чиклита. Нейните понякога доста крайни разсъждения ще ви разсмиват и ще ви подействат ободряващо; но все пак зрялата оценка на нещата и истинската самоирония явно идват с възрастта.
Джорджия, точно както Бриджит, е невероятен персонаж. Британската писателка Луис Ренисън е успяла да предаде нейните емоции в младежки жизнерадостен стил, да вложи динамика в действието и в същото време да не изгубва от фокуса си важните детайли. Тийнеджърският жаргон може да подразни малко родителите, но пък целевата аудитория на тази книга ще се почувства наистина поласкана от факта, че най-накрая някой писател се е постарал да нарече нещата от живота на тийнпоколението с истинските им имена.

Едно напомняне към подрастващите момичета, че няма нищо лошо в това да се смеят

Източник: Toronto Star (Canada), August, 2004

Животът на младите момичета е тайнствен, променлив и често комичен. Най-сетне той бе достойно описан в книгите на една британска писателка – Луис Ренисън.
Дневниците на Джорджия Никълсън напомнят тези на Бриджет Джоунс или на Ейдриан Мол. Вече са издадени пет книжки от поредицата, които забавляват тийнейджърките по целия свят и се радват на множество награди и възторжени отзиви.
Кариерата на авторката Ренисън в Англия започва от хумористична страница във вестник, преминава през писането на анекдоти за кабаре и достига до воденето на собствено забавно шоу. Погледнато от тази перспектива, не е учудващо че нейните книги за Джорджия Никълсън, които представят спомени от собственото й дество в Йоркшир, са се превърнали в такъв голям хит.
Джорджия, която е на 14 години в първата част от дневника, учи в държавно училище, точно както и самата авторка. Приятелките на героинята се базират на реални съученички на Ренисън от гимназиалните години. “Запазих истинските имена на всички” – доверява авторката – “ и сега приятелите ми са бесни.”
Човек може да открие необятната женска солидарност и неуравновесеност в училищните преживелици на Джорджия, да стане свидетел на безброй лудории и да почерпи идеи за това как да докара учителите си до истерия.
По-голямата част от взаимната подкрепа между момичетата е фокусирана в областта на сексуалността и отношенията с другия пол. Момчетата са прагматични, разбират от техника и като цяло си остават абсолютно неразбираеми за Джорджия. Прозренията за тях са особено смешни и поучителни.
Голямото въодушевление и крайните мнения са стихията на Джорджия, което ужасно много забавляваше собствената ми 12-годишна дъщеря и нейните приятелки, докато четяха Ренисън на глас. Към това трябва да се прибавят и универсалните теми за досадните родители, караниците и сдобряванията с приятели и – в ретроспекция – изключително непривлекателните уроци по целуване с момчета.
В рамките на обичайното са също и разсъжденията и леката тревожност на Джорджия по отношение на лесбийството. Тя се чувства близка със своите приятелки и в същото време крайно незапозната с момчетата. В един момент от книгата казва: “Вече усещам как ми писват момчетата, а още не съм имала никакво взимане-даване с тях”, а по-късно стига до заключението: “ Значи такива били мъжете. Е, значи всичко е ясно, ще стана лесбийка”.
“Смятам, че винаги сексуалното съзряване е свързано с тревожност” – казва Ренисън – “Това е естествена част от развитието. Помня, как питах майка си: “Какво ще стане, ако се окажа лесбийка?”. Тя отговаряше: “Спокойно, за мен няма да има никакво значение”, а аз казвах “Глупости, много ясно, че ще има значение”.
Джорджия се води по модата и се нахвърля безразборно върху различни хобита. Въпреки това обаче, точно както писателката Ренисън, тя е “готина и забавна” и “всъщност е един много мил човек” – както я уверяват нейните приятели и семейството й. Тя има несломим, жизнерадостен дух, а начинът й на изразяване е толкова ексцентричен, че кара момичетата да се хилят до сълзи и им показва, че докато съзряването на възрастните е объркано и несигурно, то собственото им съзряване е по-добре да се посреща със смях.
Отзив за “Уроци по целуване”
Източник: School Library Journal 2000
По типично тийнейджърски начин, Джорджия обитава своя собствен свят; тя се притеснява, че е грозна, убедена е, че родителите й са откачени, всячески избягва писането на домашни и има непреодолимото желание да бъде голяма и красива... Всички запалени читатели ще могат да се насладят на хумора и мъдростта на това чаровно британско момиче. Особено наблягаме на ХУМОРА. Това е свежо, жизнеутвърждаващо и увлекателно четиво.

“Уроци по целуване”

Източник: Journal of Adolescent & Adult Literacy, May2002,
Автор: Andy Bilodeau

Луис Ренисън пише за теми, които вълнуват всички тийнейджъри: като се започне от досадните ежедневни дейности в Бастилията (училището), през ходенето по срещи и сексуалността до семейството и приятелите. Тъй като аз самият никога не съм бил 14-годишна девойка, подходих скептично към четенето на тази книга. Независимо от това обаче, още на втория параграф открих, че се усмихвам, а до края на първата страница вече неудържимо се хилех на шеметните приключения на Джорджия, семейството й, приятелите й и – разбира се – Секссимволът.
Сложната система от прякори, с която си служи Джорджия, беше особено забавна. Спомних си как и аз правех същите неща в гимназията заедно с тайфата. Това беше нашият начин да придадем някаква логика на сложните взаимоотношения, които започваха да се изграждат между и около нас, а също и да отличим с някакъв уникален знак важните за нас хора. Да имаш прякор беше равносилно на това да си приет в тайфата. Джорджия нарича майка си Мути, а баща си – Фати, извеждайки тези прякори от немските думи Mutter и Vader. Но явно чувства, че целите думи са твърде обикновени, докато съкращенията Мути и Фати не са.
Също толкова смешно беше и характеризирането на училището като нацистки концентрационен лагер и учителите като офицери от СС. Задълбочените до маниакалност отношения с най-добрата й приятелка Джас пък напълно съответстват на моите спомени за това какво правеха момичетата в гимназията – обикновено се събираха по двойки приятелки и си деляха всичко... до следващото скарване.
Толкова много харесах тази книжка, че отидох и си купих продължението. Бих я препоръчал на всички тийнейджъри които са на възраст, близка до тази на Джорджия (около 14). Особено горещо я препоръчвам и на момчетата. Те също ще се забавляват много.

Летни изкушения

Източник: Publishers Weekly, 2002

Със сигурност ще се запомни как преди две години Джорджия Никълсън нахлу с гръм и трясък на световната литературна сцена. Нейната звезда изгря с “Уроци по целуване”. Обсебена напълно от самата себе си, изключително наблюдателна и най-вече тийнейджърка в пълния смисъл на думата, тя завладя сърцата на бивши и настоящи подрастващи. Както и на всички останали.
До момента Джорджия вече е героиня на три книжки... Само от първите две са продадени над 275 000 копия заедно, а до момента са издадени в общо 26 държави.
Едно от нещата, които радват най-много Ренисън след този голям успех, са имейлите, които получава от своите тийн-фенове (които, между другото, са както момичета, така и момчета!). “Поддържам много топли отношения с моите читатели” – казва тя – “и съм много поласкана от техните писма”. Ренисън, която живее в крайбрежния град Брайтън, споделя, че местните момичета я “канят понякога да се мотаят заедно и да клюкарстват”. Тя намира тези покани за много мили и забавни и понякога наистина много се изкушава да се възползва от тях.
Ако зависеше от нейните тийн-събеседници, “бих могла да продължавам с писането на тези книги до края на живота си. Юношите използват поредицата за Джорджия, за да задоволят необходимостта от близък приятел до себе си и да избягат от чувството за самота” – казва Ренисън.
Другите новини около Джорджия са, че Парамаунт прави филм по първия том от дневниците със съдействието на Ренисън.
Авторката съвсем спокойно си признава, че повечето от случките с Джорджия всъщност са автобиографични и са почерпени направо от нейното собствено детство в Лийдс. Съвсем наскоро Ренисън се е свързала отново със старата момичешка групичка от гимназията (която е послужила като прототип на приятелския кръг на Джорджия). Както и с момчето, върху което е изграден образа на гаджето на Джорджия – Секссимволът. “Той все още свири в същата група и в същия град!” – казва писателката. Според слухове, достигнали до нея, той изглеждал все така страхотно, така че тя планира да се съберат заедно със старите си приятелки и да посетят някой негов концерт. Със сигурност Джорджия би одобрила това!

Ренисън: “Молим Ви, изпратете ни още британски лафове!”

Източник: Books Report, Feb. 2002

Хапливо чувство за хумор, усет към диалозите (и към вътрешните монолози), природна дарба за разказване на комични истории, познание от първа ръка за това какво всъщност представлява юношеството на едно момиче, както и известна доза късмет са направили книгите на британската писателка Ренисън, удостоени с множество награди, любимо четиво на тийнейджърите (и възрастните) и от двете страни на Атлантика. Представени под формата на дневник, събитията в книгата често са прекъсвани от разсъждения, типични за тийнейджърите по целия свят. До сега са издадени първите две книги от поредицата, проследяващи вътрешния свят на 14-годишната Джорджия Никълсън. Те представят конфликтите между поколенията, които често съпътстват отношенията с родителите (в случая – с Мути и Фати); малката сестричка Либи, момиченце с развито въображение и все още доста неясни представи за реалността; Ангъс, който е “наполовина шотланска дива котка”, тероризираща кучетата в квартала; персонала в училището на Джорджия, състоящ се от най-различни видове учители, чиито типажи в интерес на истината можем да разпознаем в спомените от нашата младост; ескадрила от споделящи си всичко приятелки, и най-вече Джас; както и цял куп момчета – същества, които Джорджия и нейната тайфа изведнъж преоткриват като най-прекрасното, най-фрустриращото и най-желаното нещо на Земята. Дневникът на Джорджия е обилно подправен с типично британски жаргон. Но независимо, че тя води живот на британска ученичка, това не намалява популярността й сред тийнейджърите в САЩ, Франция, Германия, Япония и други места по света. Оригиналният й език може да е британския английски, но нейните преживявания, емоции и хумор са универсални.
Джорджия е създадена съвсем нашега от Луис Ренисън. Срещнахме се с авторката в дома й в Брайтън, морски курорт в южна Англия. Преди да започне с поредицата за Джорджия, г-жа Ренисън е пишела забавна колонка за вестник... Много често е подхващала темата за интимните срещи, но от гледната точка на зрял възрастен човек, а не на тийнейджър. Забавните прозрения на Ренисън накарали едновременно агент и издател да й се обадят и да й предложат да напише книга. За нейна изненада това, което издателят имал предвид не било история за начетена, забавна жена около четиридесетте и нейните отношения с мъжете. От авторката се искало да създаде дневник на тийнейджърка. Издателството се надявало Ренисън да бъде новата му звезда – нейният начин на мислене бил достатъчно “центриран върху собствената личност и детски, за да пресъздаде мислите на 14-годишна героиня”
Г-жа Ренисън малко се постреснала от това твърдение, но приела предизвикателството. “В крайна сметка” – казва тя – “никога не съм имала предварително правилна преценка за успеха на нещата, с които се захващам”. Така тя зарязала заниманията си да съветва възрастните и да се опитва да бъде модел за подражание на съвремнните тийнейджъри и се насочила към по-достъпен и простичък източник на вдъхновение – своята собствена младост. “Повечето от смешните случки са си истина” – твърди тя – “от бягствата на Ангъс до изгорения кичур в косата на Джорджия”. Тя черпи много от спомените си, защото “те са толкова ярки в тази възраст – цветовете сякаш бяха по-наситени, песните бяха толкова любими, че ги помня и до днес наизуст... В тази възраст има някаква магическа енергия”.
Никога преди това не е писала книга и затова не е знаела какво да очаква. Когато приключила онова, което считала за “много суров първоначален вариант на чернова”, го изпратила на издателя си, очаквайки да чуе нещо от типа “добре-е-е... сега ще трябва да поработим върху това”. Вместо това обаче отговорът по телефона гласял: “Смятаме, че този ръкопис е брилянтен”. Г-жа Ренисън останала в очакване и си представяла, че ще последва: “но...” и някои внимателно подбрани определения за текста й. Само че определението “брилянтен” си останало единственото.
Градът, в който живеят Джорджия и нейните приятелки, не е упоменат никъде в книгите. Г-жа Ренисън е направила това умишлено, за да придаде на своите герои по-универсален облик. Въпреки това, нейните фенове често й пишат, че знаят точно къде са се случили събитията, които са описани. Повечето, естествено, грешат. Луис Ренисън е израстнала в семейство от работническата класа в Лийдс, Йоркшир, в северна Англия. Именно това е мястото, което е имала пред вид, когато е писала историята за Джорджия.
По-запознатите си спомнят, че “Уроци по целуване” завършва с перспективата семейството да се мести в Нова Зенландия – криза, която е предотвратена в последния момент и описана в началото на втория том. В реалният живот Ренисън и семейството й наистина са се преместили в Нова Зенландия, когато тя е била приблизително на годините на Джорджия и това преживяване за нея е било много травмиращо. “Просто не можах да опиша тази част от събитията. Би трябвало те да се паднат във втората книга. Още не бях готова да се върна към тези спомени. Освен това вече бях изградила образа на Джорджия и нейната компания, така че беше важно да проследя какво ще се случи с тях”.
Критиците често сравняват книгите на Луис Ренисън с “Дневникът на Бриджит Джоунс” на Хелън Филдинг. За наша изненада обаче се оказа, че тази книга за възрастни не е била сред вдъхновенията при написването на историята за Джорджия – оказа се, че Ренисън е прочела за пръв път книгата на Филдинг чак след като е завършила “Уроци по целуване”. Ренисън споделя: “Преди да прочета “Бриджит Джоунс” си мислех “ами, нормално е да си приличат – все пак и двете книги представляват дневници”. Но след като прочетох книгата разбрах какво имат пред вид журналистите. Според мен това е много интересен факт: Хелън Филдинг също е от Йоркшир. В самата култура на този район много се почита умението да се разказват комични случки. Може би в това се крие тайната на нашето сходство.”
Както и да е, Джорджия Никълсън вече може с право да се нарече интернационален феномен. Нужна беше само малко адаптация на жиргона, а в американското издание и малко цензуриране - някои ругатни и коментари по адрес на различни групи са били изрязани. По отношение на заглавията издателите във всички държави са принудени да заменят оригиналните, типично британски думи с нови или изцяло да сменят концепцията, като някои проявяват забележителна изобретателност в това...
Г-жа Ренсън твърди, че след паниката при писането на първата книга, днес тя чувства, че “познава по-добре себе си” и е разработила стратегии за справяне със стреса и напрежението, съпътстващи работата на писателите. Първата си чернова е написала на ръка. Поставила си е задачата всеки ден да пише по 2000 думи. Естествено, не всички от тях са достигнали до публикуване: “Понякога написаното беше пълен боклук, но понякога се случва онова странно нещо, което сякаш те завладява и не можеш да се спреш”. В тези случаи писането върви гладко, непринудено, страница след страница, и работата е продуктивна. По-късно тя прочела отново черновата и я напечатала на компютър. На екрана “можеш да видиш формата на нещата – дали например някой параграф не е твърде дълъг”. Ренисън обича да пише в местния Център по природосъобразен живот, където не се гледа с учудване на неща като например да си кълчиш глезените в сложни упраженения по йога и да пишеш едновременно. В почивките между писането тя се опитва да се занимава с неща, свързани с “повече физическа дейност – танци или плуване”.
Обикновено авторката пише книгите си до край и чак тогава позволява да ръкописите да бъдат редактирани. “Понякога се случва да отрежат точно най-любимите ми моменти, защото не звучели “достатъчно реалистично”. А това накъсва действието и ми пречи.” Щом веднъж цялостният текст попадне в ръцете на редакторите, промените се преценяват по-добре. Г-жа Ренисън се огорчава много, ако някой редактор й каже “тук трябва да има повече хумор, не е достатъчно смешно”.
Същевременно няколко компании се състезаваха за филмовите права върху поредицата за Джорджия. Спечели Парамаунт. Сценарият обаче няма да бъде писан от Луис Ренисън – факт, който тя приема със смесени чувства. Но тя ще бъде консултант на продукцията. Писателката се надява, че действието във филма ще се развива във Великобритания. Би искала също и кастингът да е направен сред млади и непознати актриси и актьори, вместо с известни имена. В същото време се провеждат и разговори поредицата за Джорджия да послужи като основа и за създаването на мюзикъл, макар че този проект ще се задвижи малко по-бавно от филмирането.
Книгите на Ренисън не само са много популярни, но и са носители на множество награди, заради своя свеж и жизнеутвърждаващ стил, като и заради своята дързост и оригиналност. Получила е награда в категорията Четива за 10-12-годишни, а също и бронзов медал Карнеги (златният в този конкурс е отреден на Джоан Роулинг, а сребърният - за Дейвид Алмънд).
Късно една вечер г-жа Роулинг намерила бележка от майка си, че някакви мъже от Америка са я търсили по телефона, докато тя е била извън къщи. Когато в крайна сметка се свързала с мистериозния мъж, тя била изненадана да чуе: “Обаждам се да Ви поднеса нашите поздравления. “Уроци по целуване” е отличена с почетна награда Printz!”. “Какво по дяволите е това?” – отговорила авторката. (Основана само преди две години, наградата Michael L. Printz към Американската литературна асоциация се присъжда за изключителни постижения в областта на детската и юношеска литература. С нея иключително рядко се удостояват автори, които не са американци и по тази причина не е толкова известна в Европа). Когато най-сетне Ренисън осъзнала, че това обаждане от Чикаго не е никаква измислица, а самата истина, и че тази награда е всъщност огромна чест (“Да има такъв медал върху корицата си е огромна гордост за една книга!”), тя се извинила за неадекватната си реакция. Тъй като нямала възможност да присъства на церемонията в Сан Франциско и да си получи наградата лично, г-жа Ренисън изпратила видеозапис с благодарност и... отново с извинение за неадекватната си реакция при първото чуване на новината. Докато разказва случката, авторката се надсмива много над собствената си постъпка, но ясно си личи колко много я е поласкала тази награда.
“Уроци по целуване” вече си прави колекция от награди. Но в същото време е неизбежно роман, в който тийнеджърки обсъждат момчета, бельо и “степени” по скалата за натискане (а също така подозират, че някои от учителките им са лесбийки), поражда и възмущението на някои хора. Няколко религиозни групи вече официално заклеймиха книгите. “Но” – коментира Ренисън - “аз мисля, че хората ги четат, защото са смешни. Тези книги не са предназначени да обиждат или да наранят някого.”
Г-жа Ренисън получава много имейли от почитатели. Естествено тя помни наизуст само част от тях. “Две момичета от Щатите ми писаха: “Дайте ни още английски лафове! Много се забавляваме с тях!”. Писмо на жена от Белфаст почти е довело до сълзи Ренисън: “Тя беше толкова щастлива, че чува как 13-годишната й дъщеря чете в своята стая и се смее на глас”. Момичето е имало заболяване, което затруднява четенето, и заради това е “била повод на такива жестоки подигравки в училище, че изобщо се е отказала от опитите да се учи да чете”. Докато в ръцете й не попаднала “Уроци по целуване”.
Когато попитахме какво мислят момчетата за книгите, г-жа Ренисън ни засипа с отзиви. Най-забавно й било писмото на млад мъж на двадесет и няколко години, който казал: ”Бих искал да можех да прочета тази книга по времето, когато бях тийнейджър. Ако го бях направил, щях да си спестя много от безплодните си опити да се разбера с момичетата. Та те чисто и просто са си луди по природа!”
Какво да очакваме в бъдеще от Луис Ренисън? До кога ще продължи поредицата за Джорджия? “Не мисля, че Джорджия и нейните приятели ще бъдат толкова интересни когато пораснат. Но аз все още не съм изразходила цялата енергия, която мога да им посветя. С удоволствие бих се занимавала с това още известно време.” И въпреки че не може да се насили и да раздели Джорджия от нейните приятели като пренесе действието в Нова Зенландия, г-жа Ренисън обмисля да изпрати момичетата на училищна екскурзия някъде, може би във Франция. Авторката обмисля също и книга за нова героиня – английско момиче, което се мести в САЩ и разглежда традиционната американска култура през своята, преливаща от хумор, британска перспектива.
Джорджия може и да не е най-красивото момиче на света, но тя не е непривлекателна, а освен това е и много самоуверена. Тя има нездравата склонност да се захваща с неща, които знае, че не е много редно да върши. Така че: дано Джорджия Никълсън, родена под перото на Луис Ренисън, да продължи да ни радва още дълго, да страда от същите забавни склонности и да върши неща, които да ни побъркват от смях.

Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe

търсeне по м/у думите моля въведете търсената дума Заглавие Автор Издател Описание ISBN иили