Тази книга ни разкрива тайната на истинските разкази на Димитър Томов. За по-малко от година той издаде две книги. И двете много добри. За „Безкрайният катун” писателят получи националната награда „Николай Хайтов” през 2004 г. Истинските трусове, които Димитър Томов така неумело крие, са трусовете на любовта му към България, към тази ограбената, измъчената, която все пак намира сили да гледа с достойнство бъдещето.
Автор на преговора на книгата е писателят Антон Дончев, в него той казва:
Очаквал съм такава книга
След като прочетох последната страница и оставих книгата, изведнъж усетих, че протягам ръка, вземам я и я разтварям. Търсех нещо в разказите, спомнях си и исках да прочета отново някои откъси – отлитането на щъркелите, бавното събуждане на петльовото кукуригане. Мисля си, че тези разкази са като събрани прозрачни късове от огромен стъклопис, върху който е било нарисувано едно село, една махала – един свят. И авторът не е успял, (но всъщност не е и искал) да подреди цялата картина, а се е задоволил да пръсне пред нас оцелелите парчета, всяко блеснало с острите си отчупени ръбове, всяко запазило светлината пронизала го по времето, когато е било стъклопис – прозорец на храм. От едната страна на стъклото огромният Божи свят, от другата – многоцветният полумрак на храма, с мирис на тамян и шепот на молитва.Очаквал съм да прочета тази книга – такава книга. След стотици разкази и романи за убийства, престрелки, взривове, с объркани и побъркани герои, мислех си, че обгорялото ми от остри подправки небце вече няма да може да усети мекия вкус на отвара от мащерка.
Антон Дончев
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |
