ВАШАТА ПОРЪЧКА ДО МОМЕНТА/ORDER
Отстъпки до 30%, за заявки над 100 лв бонус 6%
доставки на твърда цена независимо от броя на книгите
плащане при доставка срок за София 1 ден - 0.99 лв, България 2 дни - 2.99 лв
НОВИ КНИГИ/NEW BOOKS HELP ТЪРСЕНЕ/SEARCH ДОСТАВКИ/DELIVERY КОИ СМЕ НИЕ/WHO WE ARE ПРОЕКТИ/PROEKTS
Пощенски марки

Забравеният Велик… Васко Абаджиев

Автор: Н. Пиперов, А. Абаджиев
Обем: 111 стр.
Формат в мм.: 140х200
Издател: ИК "АИ "Проф. Марин Дринов""
Мека подвързия
Дата на включване: 2001-02-21
Категория: Мемоари и Биографии

Нашата цена: 4.00 лв.

 

Книгата не е в наличност
Как се стигна до тази книга
Че трябва да седна и да напиша книга за Васко Абаджиев реших окончателно на 14 януари 2000 г. Вечерта в зала „България" ръководената от Васил Иванов фондация „Васко Абаджиев" организира концерт по повод 74-тия рожден и имен ден на великия цигулар. Когато в края на програмата Йосиф Радионов „отстъпи" правото си на „бис" за запис на Васко и залата се изправи на крака вече знаех, че от следната сутрин ще се заровя в кашоните със стари спомени, отзиви, рецензии. Знаех, защото в паузата Златина Коцева ме запозна със ст.н.с. д-р Николай Л. Пиперов - първи братовчед на Васко. Оказа се, че и аз имам нужда от него, и той на няколко пъти смятал да ми се обади: така че творческият тандем се роди за минута. Сработването беше невероятно: щом единият от нас си припомняше дадена случка или особеност в поведението на Васко, другият можеше да я допълни. Да речем как той си запушваше ушите при силен шум или фалшиво свирене, как тактуваше с петата на изнесения назад крак, какво имаше върху пианото в неговата стая. Дребни работи - ще каже някой. Но това биха могли да знаят само хора, които дълго време са били близо до Васко. Дваминага, които бяха най-близо до него в творчески план - маестро Панчо Владигеров и Сашо Владигеров, вече ги няма. Няма я и Павлина Бешкова - почти единствената „дама", която бе допускана в творческата лаборатория.
Така че ние с д-р Николай Пиперов се превърнахме в „Илф и Петров" и започнахме работа. Отначало си мислех, че той ще ми дава само „суров материал", но строгият учен се оказа с душа на поет и с отлично перо, поради което написаното от него остана в непроменен вид.
Освен собствените текстове, Николай Пиперов предостави фотографиите от личния му архив, някои от които читателите виждат за първи път, отзивите от нашата и чуждестранната преса, уточняваше детайли, които само член на фамилията Пиперови-Абаджиеви може да знае. Съществена част от неговия принос са спомените на роднини на Васко Абаджиев, които в съкратен или леко променен вид са използвани от Стефан Грудев в негова книга, където има специална част за големия български цигулар. В някои от случаите съм се позовавал на студията на нашата изтъкната музиковедка Лада Брашованова, публикувана в сп. „Музикални хоризонти", книжки 7 и 8 от 1992 г. Нерядко нейните проучвания по темата се оказваха единствен източник. Но смятам, че най-съществен принос в предлагания текст имат спомените на онези видни български и чуждестранни музиканти, които те са запазили за Васко Абаджиев.
През първата половина на 50-те години, когато съдбата ми подари невероятния шанс да бъда близо до изумителния талант на Васко Абаджиев, даже не съм и мислел, че ще седна да пиша книга за него. Макар че през 1950 г. бях получил награда от национален литературен конкурс, а през 1952 г. се появи първата ми музикална рецензия. Но Васко бе прекалено близък и прекалено велик, а пък аз бях на „младенческа" възраст - така че не съм написал нито ред за него докато беше жив.
Ако е прието изпълнителят или авторът да си изберат „емблема", то за Васко Абаджиев без съмнение това бе „Шаконата" на Бах. Той, разбира се, свиреше всичко по неподражаем начин, но само „Шаконата" да бе записал, пак щеше да остане в историята на музиката. За впечатлението от Васковите изпълнения на творби от Бах ми говори през 1974 г. в Москва Давид Ойстрах (за това ще стане дума по-нататък). По същото време великият Йехуди Менухин сподели възхищението си от майсторството на българския цигулар и отново говори за Бах. В онези юнски дни на 1974 г. в Москва може би в главата ми смътно проблясна мисълта, че съм длъжен да напиша нещо по-значително за Васко. Тя се засили, когато през януари 1975 г. научих за неговата смърт в Хамбург. Допълнителен тласък даде едно телефонно обаждане, след като през 1992 или 1993 г. публикувах обширна статия в „първия частен вестник". На следния ден ми се обадиха от Пловдив - звънеше страстен поклонник на Васко Абаджиев. Благодари ми за написаното, каза, че разполага с пълен архив от записи, снимки и печатни материали. Щеше да дойде след ден-два, за да поговорим какво може да се направи за подготвянето на книга. Не му записах телефона, даже и името - и връзката се прекъсна. Сега се надявам, че и той, и други почитатели на таланта на нашия бележит цигулар ще се обадят, за да може в следващото разширено издание на книгата да включим повече материали и фотографии. А се надявам, че до Юбилея или скоро след него ще подготвим и първия компакт диск, защото един цигулар трябва да бъде чут - каквото и да се пише за него няма да е достатъчно.
Тук му е мястото да се каже, че Васко изпревари времето. Ако бе ( се родил двадесетина години по-късно, щеше да го „улови" модерната звукозаписна техника и телевизията и сега нямаше да е необходимо да започваме от „а-бе" в убеждаването на „масовия цивилизован слушател", че трябва да знае за детето-чудо на 30-те години, за блестящия изпълнител от 50-те години.
Васко можеше да има и друг шанс - да бе син на голяма нация. Ако бе американец, германец, французин - нямаше да го забравят. Когато той бе в разцвета на своя талант така или иначе имаше „желязна завеса" - и не е важно в случая кой е спуснал тази завеса. Дано днес, когато България е тръгнала към обединена Европа, същата тази Европа да си спомни за едно момченце, което между 6- и 12-годишна възраст покоряваше всички. Васко е българин, но той принадлежи и на Белгия с нейните конкурси, и на Германия с нейната консерватория и концертни зали, принадлежи на най-реномираните зали и оркестри в Стария континент. Дано в началото на XXI в. „старата слава" да възвърне блясъка си.
Васко е наистина едно от чудесата на XX в. Нито един от най-големите виртуози на XX в. не е постигал признание на 6-годишна възраст. Йехуди Менухин изгрява някъде на 8 години и получава признание на 12 години. Давид Ойстрах печели конкурса „Изаи" почти на 30 години. Яша Хайфец завоюва сцената на 14 години.
Щом ние, българите, знаем малко за такъв талант, какво да кажем за другите. Та те не знаят кой е открил компютъра, чии са самолетните конструкции, на които летят - имената Джон Атанасов и Асен Йорданов нищо не говорят за 99 % от жителите на Западна Европа и САЩ. Какво остава за един цигулар! Затова наш дълг е, още повече дълг е на следващото поколение български музиканти и особено на музикалните мениджъри да направят името на Васко Абаджиев, неговото запазено творческо дело достояние на света.
Геният на Васко заслужава! България го заслужава! Тази книга е за читателите, които са над 60-65 години и са имали възможността „на живо" да се възхищават на Васко Абаджиев. Но тази книга е преди всичко за по-младите, за които Васко е една легенда, някакво име, нещо далечно и непознато. Те не знаят, че България е родила един от гениите на XX в., накарал музикална Европа през 30-те години да говори за него, да се изумява от необичайно рано разцъфналия талант.
Но време е със ст.н.с. д-р Николай Пиперов да започнем разказа, както се казва „от яйцето" - от рождението на таланта...

Александър Абаджиев


Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe

търсeне по м/у думите моля въведете търсената дума
иили   

най-интерестното в
Мемоари и Биографии
Дума по дума - Силви Вартан
Путин: цялата истина за стопанина на Кремъл - Станислав Белковски
Распутин - Анри Троая
Агент Леон - Антон Тодоров
Предателите на Левски. Фанете тогоз! - Росен Янков
Лидерът Стамболов - Димитър Иванов
Покорителят на небесата: Животът ми като свободен полет - Феликс Баумгартнер
Цар Борис ІІІ. Дворецът и тайният кабинет - Недю Недев
Невена Коканова: Коя съм аз... - Георги Тошев
Ранни спомени - Симеон Радев
Насаме със себе си. Моят живот - Михаил Горбачов
С Хитлер до края - Хайнц Линге
Погубена младост - Ан Чи Мин
Зов за завръщане. Моята невероятна история - Арнолд Шварценегер
Clandestino: в търсене на Ману Чао - Питър Кълшоу
Романът на Зелда Фицджералд - Терез Ан Фаулър
Вождът Многото Подвизи - Франк Б. Линдърман
Аз, щастливката - Сачи Паркър
Хари. Биография - Алис Монтгомъри
Леми -моята история.Автобиография. - Леми Килмистър;Джанис Гарза
всички книги в категорията >>>

Проверка на почъчки  |  Вашата сметка  |  Нови книги  |  Съвети  |  Каталог  |  Доставки  |  На едро  | 
Мнения  |  Кои сме ние  |  Проeкти  |  RSS  | 

Приятели: Запознанства  |  Словото  |  area.bg  |  пощенски марки  |  СБСС  |  LiterNet  |  Ламбиеви колиби  |